Две империи се карат, в малка България бушуват страсти, а Давутоглу открадна съня на Бойко Борисов

31 години след смяната на имената от тоталитарния режим в социалистическа България, ситуацията е толкова тревожна, че да му мисли… Бойко Борисов!

Проблемът не е вътре в кухнята на ДПС – изразител на интересите на българските турци, както хорово отговарят в последните дни ключови фигури на основните политически сили, а лесно доловимите трусове откъм Движението, които вече разместват пластовете в геополитиката по отношение на България.

Когато две империи се карат, а малка България тропа бодро на бойното поле, това е неразумно, меко казано.

Ама се случи… Ахмед Доган призовава да направим обща молитва за новата 2016 г.: „Господи, не ми давай повече, отколкото мога да понеса", но пък първи с реални стъпки ни навлече одеждите на „Малкият, който се опитва да надскочи ръста си".

Бойко Борисов го разбра и докато в Могиляне и Момчилград вървеше вътрешно-партийната дандания, той си изигра един от важните ходове.

Признанието на премиера, че е разговарял около 30 минути с турския си колега на 23 декември и отказал на Ахмед Давутоглу да подкрепи Лютви Местан, както и че между Доган и Местан избира България, не е за да срине новия обществен имидж на Доган като голям патриот и „по-българин от българите". Не си мислете, че Бойко Борисов е решил да вкара гол на Доган или Местан в някакво „политическо мачле". Гори под краката на премиера. Дано само през 2016-та Бойко Борисов не получи от съдбата или от Началника горе повече, отколкото може да понесе.

Кой печели от признанията на премиера за оказвания му натиск от Давутоглу?

И Доган, и Местан.

Доган би вметнал: Видяхте ли, че съм бил прав! Нещата, които ви казах в „Сараите" на 17 декември, се потвърждават.

Тук има обаче друг деликатен момент, който може да предизвика много интересни политически процеси у нас. От държавническото поведение на Борисов се получи пас към Доган и рано или късно ще има ответ от „Сараите". Дали ще бъде върнат пас за съвместна голова атака или ще последва ефектно продължение на тезата на Доган от 8-мата Национална конференция, когато той показа червен картон на Ердоган, но не пропусна и Бойко Борисов, тепърва ще става ясно.

„Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като герой-спасител, ти става тъжно и мъчно. Но диктаторите, като нашият герой-спасител са странни хора", гласяха думите Доганови тогава. Скоро ще разберем какво мисли №1 в ДПС.

Точно в този момент от разкритията на Борисов печели обаче и Местан. Неоспоримо е, че

Турция ще помогне на Местан в създаването на нова партия, която ще „следва евроатлантическите ценности". Относно аргументите, на Местан не му трябва адвокат. По-важното е, нещата някой да ги казва по опростен начин „Турция подкрепя Местан", защото потенциалният електорат – било в кърджалийско село или пазарджишки квартал, трудно смила знакови изказвания, които граничат със скандала, но финият изказ се трансформира в щит през евентуални санкции.

Логично е тук да си зададем въпроса

отсъствието на външния министър на Турция в Могиляне и Момчилград не е ли ход назад на Ердоган

по отношение на подкрепата за Местан?

Мевлют Чавушоглу отхвърли поканата на Местан след като Бойко Борисов отказа да го приеме. Въпреки това, министърът можеше да дойде на частно посещение. А тогава какъв скандал щеше да стане, да не си на мястото на българския министър-председател!

Но пък Анкара проводи в Могиляне и Момчилград всичките си дипломати, намиращи се на територията на България в Кърджалийско – посланикът и генералните консули в Пловдив и Бургас. Нещо, което досега не се бе случвало.

Със сигурност съветниците на посланик Сюлейман Гьокче пък са автори на сценария за 26 декември – минута по минута. С много хитър ход Местан и дипломатите яхнаха гребена на медийния интерес - първи застанаха пред гроба на загиналото бебе Тюркян, и цял ден те създаваха новините, а съпредседателите на ДПС изпаднаха по-скоро в режим на обяснение.

Другата грешка на ДПС беше, че „позволиха" в един и същи ден да се проведат двата възпоменателни  митинга.

Дипломатите и Местан също сбъркаха пред българските турци. Защо не останаха в Могиляне да чуят словото на кмета на Кирково Шинаси Сюлейманов в памет на жертвите на Възродителния процес? На трибуната не застана нито един политик. Нима не признават законно избрания кмет на Кирково?

Честно е да отбележим, че ако по Коледа у нас се чуваха стъпки на „султан", в деня на поклонението край гроба на 17-месечната Тюркян витаеше и духът на Бойко Борисов.

Че ДПС от 17 декември не е същото - това е неоспоримо, но че и България се променя, е факт.

Разкритията на Борисов генерират тревожност.

А още по-тревожно е, че по нашите земи мъдростта у българските политици все закъснява. Не бива да се изненадваме, ако след празниците поотпочиналите и заредени за медийни подвизи водачи на партии, тръгват с емоцията напред и разбъркат още по-голяма каша.

Представете си само следното: Явява се някой важен политик или съветник на централа в сутрешен блок и занарежда как при визитата на Ахмед Давутоглу имало срещи „български премиер – турски премиер"  и „турски премиер – лидер на ДПС", а после и във формат „Давутоглу-Борисов-Местан", и как на последната неформална среща Давутоглу доразширил характерната си хитра усмивка и пожелал: Искам така да Ви видя двамата заедно да управлявате България!

24rodopi.com